Магията на чая, кимоното и меча!

Чайна церемония (Чадо или Садо). „Изградена“ и приложена от Сен-но-Риккю (1522-1591г), Чайната церемония (в далечното минало известна в Япония като Ча-но-ю) е ритуал при подготовка и поднасяне на зелен („японски чай“ = матча, фино смлян) чай. Поднасянето му е финалната част от церемония при официално посрещане на гости и обхваща хранене (кайсеки) и сервиране на гъст (тежък) чай (койча), и сладки. Всичко трае общо около четири часа. Поканата е отправена поне месец по-рано и домакинът ангажира цялото си внимание в намирането, приготвянето и поднасянето на продуктите, които са поднесени тематично и по стриктни правила. Обстановката носи естетична, интелектуална и физическа наслада, и спокойствие в съзнанието на гостите, а пространството е специален чаен павилион, построен за такива случаи. Чадо, което е възникнало през 16в. в Япония изисква и да се учат, и познават добре изкуството, грънчарството, поезията, калиграфията, подредбата на цветя, готвенето и поддържането на градината, както и приготвяне на ароматите. Основата на тази мистична идеология се крие в манастирите на японските острови и Дзен-Будизмът, възникнал в началото на 13в., и идеите да се живее единствено в настоящия момент – тук и сега. Ангажирането на сетивата води до освобождаване на съзнанието от мисли и излишни напрежения. Чайната церемония за западния човек е екзотика и често – забавление, но в Япония е била, с изключение на будистките свещеници, привилегия основно на висшата класа (аристокрация и самураи, а по-късно и търговци). Wa (Хармония), Kei (Уважение), Sei (Чистота) и Jaku (Покой) – са основните принципи в изкуството на Чая, които важат и днес в тази вековна практика. Чадо като изкуство, в началото е преподавано без учебници и помагала, а днес такива има само за началните нива. Целта не е интелектуално усвояване на действията, а постигане присъствие на духа директно от жив учител. Идеите и реализацията на това ефирно изкуство се променят в зависимост от сезоните. В чайната стая усещането за преходността на всичко, проявена чрез японското Ichi-go-ichi-e („Един миг, една среща“) е едно от основните условия и изисквания. Демонстрацията по Чайна церемония ще направи Адриан Илиев (Урасенке – България).

Кендо (剣道, 劍道) — японското изкуство (ПЪТ) за използване на Меча, е преди всичко начин на живот. През епохата Мейджи (1868-1912г.), е създадено от най-големите майстори на бойните техники със сабя, за да подпомогне самоусъвършенстването чрез трениране в Принципите на владеене на меч. Идеята е свързана и с възпитанието на младите поколения в новото време, когато вече се акцентира върху тренировъчния метод, а смъртоносните двубои и самурайски вражди остават в миналото. Въвеждането на бамбукови (или карбонови) тренировъчни мечове (шинай) и защитна екипировка (кен-до-гу, доогу), предпазват от излишни наранявания практикуващите – от 5 до 90 годишни по цял свят. Използването на шинай и нагръдник позволява да се правят удари и мушкания с всичка сила, без да пострада партньорът в тренировката. Методиката е ясно установена и са взаимствани идеи и понятия от Дзен-будизма като целта е да се изпразни човешкия ум, за да не пречи. Кендоката не трябва да бъде подведен от заблудите на гнева, съмненията, страха или изненадата, които се раждат от действията на противника. Тялото помни, знае и реагира при нужда по най-перфектния начин. Най-важна е концентрацията, във всяка една ситуация. Демонстрацията ще бъде представена от Георги Нешев (4 дан) / Круб „Муссо“ - гр.София и други негови колеги – с екипировка (кейко), и само с дървена сабя (бокен) при изпълнението на ката в Кендо.

ОТВОРЕНИ ВРАТИ „ЦИ-ГУН”

Имаме удоволствието да Ви поканим на представяне на практика в ЦИ-ГУН. Навсякъде по земята има оставени белези в културата, показващи търсенето на хармония между разума, чувствата и тялото в човека, чрез различни практики. В земите на Балканите още от древността основа на бойните умения, танците и спортните игри била гимнастиката. Тъй като западния човек и западната култура и цивилизация са центрирани повече в Ума (мозъчната нервна система), тези практики не се съхранили до наши дни като система, въпреки че интелектът обича системността. В земите на източното средиземноморие и впоследствие на границата между Европа, Азия и Африка акцентът е бил повече в Сърцето (симпатичната нервна система). Това също не позволило да се запазят гимнастическите умения като ситема. Тук обаче имаме огромна приемственост в традициите на фолклора и религията. Опазването на хармонизиращите системи на основата на човешкото тялото се случило, обаче в далечния изток, където акцентът бил преди всичко в тялото. Това позволило по цялостен подход, който съхранил огромен брой системи, методики и практики за постигане на хармония между трите основни страни на човешкото поведение: мисъл, чувство и действие.

Ци-Гун (сев. Китай), Чи-Гун (юж. Китай), Ки-Гонг (Корея), Ки-Ко (Япония) е древна система от физически упражнения с осъзнато и концентрирано дишане и концентрирано насочване на съзнанието, целяща развиване на биоенергията и оздравяване на човешкия организъм. Ци (кит.) или Ки (яп.) означава „вътрешна двуполюсна енергия”. Гун / Гонг означава „изкуство/наука/майсторлък на живота”. Традиционно Ци-Гун се отнася към бойните изкуства. Самите бойни изкуства са надградени върху древните упражнения на йога и различни бойни умения. В повечето случаи на изток йога – най-древната практика за физическо, умствено и духовно развитие, се загубила в търсенето на безсмъртно здраве като път към постигането на духовност, а бойните изкуства, възникнали първоначално в будистките манастири, станали оръдие на войната. В днешния мултикултурен свят и информационна натовареност ориентирането по пътя на личностното усъвършенстване е едновременно улеснено и затруднено. Зависи от човешкия дизайн, базовите умения, искреното търсене и – може да ви изненадам – късмета. Връщайки се към първопричинното непрекъснато осъзнаваме, че здравето и болестите, войната и мира, красотата и силата се случват тук на земята неделими като деня и нощта. Хармонията е тази, която ни приближава към нас самите. Йога, Ци-Гун, бойните изкуства, танците и спорта са допълваща се система, но някои силно разпространени заблуди ме накараха да се занимавам дълги години преди всичко с Ци-Гун. Системата, която предлагам НЕ е ограничена само до енергийни и дихателни практики, а е почерпила практичното, здравословното и пригодимото от множество практики спрямо европееца и преди всичко спрямо нас – българите. Ползите от практикуването на Ци-Гун са многобройни:

1. Облекчаване на редица заболявания (основно хронични).
2. Преодоляване на психическия стрес и умората.
3. Общо подобряване на здравето и жизнения тонус.
4. Постигане на по-добра кондиция, настройка и концентрация.
5. Усъвършенстване на сензо-моторните умения, разкриващи взаимодействието между движение, физиологични процеси, сензитивност, циркулация на вътрешната енергия и реактивност на психиката.
6. Работа с подсъзнанието, самосъзнанието, свръхсъзнанието и съзнанието в човека.
7. Уравновесяване на симпатикус и парасимпатикус, лявата и дясната мозъчна половина, кръвоносната и биоенергийната системи.
8. Активиране на най-важните центрове на ендокринната система, биоенергията и вътрешните органи.
9. Развиване на плавност, гъвкавост, ритъм, координация и съзнателност в движението и неподвижността.
10. Отваряне за по-хармонична свързаност с вътрешния свят, природата, обществото и другите същества.